„Братле, така не съм се притеснявал и преди Серо Торе!“ – това ми казва Мартин в разговор по телефона някъде към 23:30 в деня преди тръгването. Чуваме се за пореден път, за да уточним екипировка и план за действие. На другия ден ще ставаме към 4:30, за да потеглим към планината Олимп. Причина за притесненията: група от 15 човека сме, а преди 3 дни на трудните участъци под вр. Митикас е навалял педя сняг. Като добавка прогнозата вещае 3 дни дъжд, сняг и гръмотевици с минимални и доста съмнителни прозорчета от що-годе хубаво време. Тръгваме с ясната идея, че ще се адаптираме спрямо времето. След пристигането в района на планината Олимп мобилизираме групата и решаваме да се отправим веднага към хижата, за да имаме повече време за изкачването на самия връх и да сме в удобна изходна позиция за атака в случай на хубаво време.
Достигаме хижата в късния следобяд. Междувремнно прогнозата за времето се променя в наша полза и шансовете за успех нарастват от 10% на 80%.  Часът за тръгване към върха е 5:00 сутринта. Ще се опитаме да избегнем задаващият се обеден дъждо-сняг. Тръгваме на челници и малко след излизане от гората получаваме награда – изгрев над Халкидики. Един по един околните върхове пламват под лъчите на сутрешното слънце по дългия диагонал към връх Скала. Гледката от върха трае около минута. След това всичко потъва в бялата пелена на мъглата. Ние също.Това обаче не пречи на усмивките и не след дълго сме на върха. По пътят надолу за момент се показва хижата преди отново да потънем в мъглата.Малко преди да сме обратно на вр. Скала, започва първо леко да капе, а след това завалява сняг на парцали. Нахлува силно изразено коледно настроение . Горе може да вали сняг, но ние бързо слизаме надолу, където всичко е потънало в зеленина и свежест. Лято е.

Разразилата се вечерна буря изведнъж прави перспективата да прекараме два дни на плажа не толкова примамлива и след кратко колебание планът се променя. На следващия ден се отправяме към Метеора, а целта е някъде високо над Каламбака – стара монашеска пътека във въздуха. Първо се провираме по едно улейче……а после се прилепяме плътно до скалата по една козя пътечка. Прилепяме се, защото е доооста високо и тясно. Но гледката определено си струва, даже остава време за припичане на слънце и студени напитки край басейна.

Докато пием бира на центъра на село Кастраки се разиграва истинска футболна драма. Включваме се и ние. Сливаме се с местните. Изживяването е неописуемо…затова спирам.

Преди да си тръгнем на следващия ден се впускаме в лов на гледки с манастири…

Киреца