Часът е 12:50 през нощта. Алармата се впива в съзнанията ни и отваряме очи. Две секунди по-късно отвъд прозорчето на хижа Космик пада звезда. Пожелавам си всичко да е наред. Брайтхорн и Гран Парадизо бяха една семпла прелюдия към зловещия траверс на Трите върха. Часове по-рано над тези върхове беше преминала невротична лятна буря.
Стъпка по стъпка започнахме да отпечатваме следи в следите й. Под пресния сняг хрущеше твърдият фирн на изминалите топли дни. Гигантските склонове на Такюл, притиснати от тотална тъмнина, съществуваха единствено в челните лампи на група испанци пред нас. Може би беше за хубаво. Никой не виждаше огромните сераци, които някак застинали загатваха, че животът в основите им е въпрос на математика. В малките часове на нощта същата тази математика определяше съществуването ни, скоростта ни, страховете ни.
Скоро пътеката изчезна, а няколко свръзки се върнаха. Други оставихме след себе си. Светлинките на цивилизацията трепереха абстрактно на хиляди метри под краката ни, докато лъчите на челниците ни продължаваха да се плъзгат по заплашителните ледени привидения разпиляни наоколо. Правилото беше просто – не спираме по склоновете на Такюл, не спираме по склоновете на Муди. А те се изправяха все повече и повече, за да кулминират в десетки метри монолитен син лед. На върха им ни обзе онова шантаво чувство – на хора, преминали успешно през гробище със закъснител. Място, където всичко е наред до момента, в който не е.
Най-сетне можехме да задържим погледите си на изток, където дълго назряваше червената линия на изгрева. Отпечатваме случайни усмивки в пространството и продължаваме с траверс към Кол де Бренва, където отново спираме. Линията на изгрева се къса и Слънчевият диск се издига изящно и тежко над Матерхорн.
Гледката е топла на вид и студена на допир – от запад нахлуваше леден вятър, който не ни остави до върха… А там различните представи на 6 души се сляха в една –
Монблан беше недвусмислен, истински и постигнат.
A ние, тримата – екипът на Вагабонд травъл – бяхме там, щастливи в щастието на други.
И благодарни за доверието. 🙂