Идеята за Трансфъгърашкото шосе, Румънските Карпати и най-високите върхове на северната ни съседка ми се въртеше в главата от началото на август. Но както често се случва ангажиментите следваха един след друг, а лятото неумолимо вървеше към своя край. За късмет есента се оказа необичайно топла, но все не намирах пет дни, които да посветя на Румъния. Първият сняг за сезона като че ли попари идеите ми и изглеждаше сякаш проектът ще отлежава до следващата година. Температурите обаче отново тръгнаха нагоре, снегът в планините се стопи и ето, че се задаваше поредния уикенд с хубаво и стабилно време. Няколко телефонни разговора по-късно и последно сверяване на информацията натоварихме багажа и в 5 часа сутринта потеглихме към границата. Пътуването се оказа по-дълго от колкото очаквахме, но все пак успяхме да навлезем в планината Фъгъраш с последните слънчеви лъчи. Докато се изкачвахме,горите, обагрени в есенни цветове постепенно отстъпиха място на стръмни, тревисти склонове, по които шосето се виеше на серпентини. На езерото Бъля пристигнахме на залез, приготвихме раниците за следващия ден и потънахме в безпаметен сън.
На следващата сутрин още по тъмно тръгнахме по пътеката, която трябваше да ни изведе за около час на билото, но замръзналият сняг ни бавеше и достигнахме седловината за два пъти повече време от очакваното. Есенното слънце щедро пръскаше топлина и настроението рязко се подобри. Следващият час мина неусетно, а изкачването на връх Лайтел ни възнагради със фантастична панорама. Под нас езерото Калтун тъмнееше в сянката на едноименния връх, а Негою изглеждаше все още недостижимо далечен. След още един заснежен склон и предизвикатекството на „женската“ пътека по обяд стъпихме на върха. Даже остана време да се поизлежаваме преди обратния път.
На следващия ден ни предстоеше дългия път до Молдовяну и половината от обратния пътJ Заредиха се изкачвания и слизания, не липсваха и заснежени пасажи за разкош. Малко след обяд достигнахме седловината, от която се отделяше пътеката за хижа Подрагу. Имахме време, ако се движим, добре да качим върха и да се върнем в хижата преди да се стъмни съвсем. Речено-сторено. След финално стръмно изкачване стъпихме на връх Вищя Маре, а десет минути по-късно и на Молдовяну.
Нощувахме в хижа Подрагу, където въпреки сезона заварихме доста хора. На сутринта още по тъмно потеглихме обратно към езерото Бъля. Умората се беше понатрупала и последното изкачване ни се стори безкрайно. Въпреки това съжалявахме, че времeто ни в планината е към края си. След чаша горещо кафе се спуснахме по Трансфъгърашкото шосе в посока Брашов. Градът ни изненада с фолклорен фестивал на стария площад и автентична атмосфера.